„Звено дневни дейности рехабилитация, ресоциализация и трудотерапия”

6th December 2018

Изработване на Коледни сувенири от потребителите на Звено дневни дейности, рехаблитация, ресоциализация и трудова терапия към “ЦПЗ-Благоевград” ЕООД

 47431701_2248649122074281_7500302806344007680_n 47442148_755704694762495_5528252264394784768_n   47458368_316370375639734_8877829213378314240_n 47499794_270113450373782_5383367070287134720_n 47571930_200207034244748_4673547003622326272_n   47574105_2026406404071658_8405227573520367616_n 47578835_2173532432713284_2052892602532888576_n 47579614_264267570905881_1361717723339423744_n  47679993_515048722340942_144330400297123840_n 47681828_513061652514322_1885191176349286400_n 47687704_527586867741703_7546522040337956864_n

Новини

9th November 2018

На 10 Октомври е Световния ден на психичното здраве и Звено дневни дейности организира изложба на изработените материали по програмата Трудотерапия в различните модули “Арт – терапия”, “Занимателна трудотерапия”, така също и представиха свои стихове. Проведе се беседа на тема: ” Младите хора и психичното здраве в един променящ се свят”

Световният ден на психичното здраве се отбелязва за първи път на 10 октомври 1992 година. Той стартира като годишна проява на Световната федерация за психично здраве с участието на тогавашния държавен секретар Ричард Хънтър. Ключов момент в обявяването на 10-ти октомври за Световния ден на психичното здраве има Клуба на Първите дами, основан и представляван от г-жа Розалин Картър. Тази организация, подкрепяща и участваща в проявите за деня на психичното здраве, в последствие се преименува в “Международен комитет на жените-лидери към Световна федерация за психично здраве” и включва 41 жени – държавни лидери и членове на кралски фамилии. В Световната федерация за психично здраве, създадена през 1948 година, членуват организации и лица от 112 страни от цял свят.

Отбелязването на 10 oктомври като Световен ден на психичното здраве цели да насочи вниманието на обществото към психичните проблеми и да предизвика обществени дискусии, свързани с превенцията и лечението на психичните заболявания.

Психичното здраве не е просто отсъствие на психична болест, то е особен вид душевно благополучие, равновесие и комфорт, което прави човека максимално работоспособен, удовлетворен от себе си и от това, което върши. Психичното здраве на човека играе важна роля при комуникацията между индивидите и поражда желание за активно развитие и усъвършенстване.

Основната причина за поява на тези разстройства е стресът в ежедневието и особеностите на начина на живот. Социално-икономическите фактори, генетичната предразположеност и особеностите на съответната култура са сред другите фактори, които водят до тези разстройства. Първите симптоми, които биха могли да издават наличието на проблеми са безсъние, честа умора, лошо настроение раздразнителност. В тези случаи човек трябва да потърси медицинска помощ при съответния специалист –психиатър, психотерапевт, психолог. При хронични заболявания, свързани с дефицит на социални умения и възможности за самостоятелен живот, в терапията е необходимо да се включват и социални работници, които да провеждат психосоциална рехабилитация на потърпевшите. Нужно е и обществото да преодолее стигмата към психиатричната помощ и проблеми, за да се получи адекватно лечение още в ранните стадии на разстройството.

„Няма здраве без психично здраве“ е мотото, под което се отбелязва Световният ден на психичното здраве. Инициативите за отбелязването на този ден по света са многочислени. За всяка година се поставя по един основен тематичен акцент.

45685688_774682942880714_1301859940956110848_n 45718438_248108189201829_102446892838813696_n 45816359_536608136751583_4854223714985705472_n

Всяка година 10 октомври  се отбелязва Световният ден на психичното здраве. Инициативите за отбелязването на този ден по света са многочислени. За всяка година се поставя по един основен тематичен акцент.

Юношеството и ранните години на зряла възраст са време на живот, когато се появят много промени, като например промяна на училищата, напускане на дома и започване в университет или нова работа. За мнозина това са вълнуващи моменти. Те могат да бъдат и периоди на стрес и опасения. В някои случаи, ако не бъдат разпознати и управлявани, тези чувства могат да доведат до психични заболявания. Разширяването и използването на онлайн технологии, без да носи несъмнено много предимства, може да доведе и до допълнително напрежение, тъй като връзката с виртуалните мрежи по всяко време на деня и нощта нараства. Много младежи също живеят в райони, засегнати от извънредни хуманитарни ситуации, като конфликти, природни бедствия и епидемии. Младите хора, живеещи в подобни ситуации, са особено уязвими към умствени страдания и болести.

Половината от всички психични заболявания започват от 14-годишна възраст, но повечето случаи остават незабелязани и нелекувани. По отношение на тежестта на заболяването сред подрастващите, депресията е третата водеща причина. Самоубийството е втората водеща причина за смърт сред 15-29-годишните. Вредното използване на алкохол и незаконни наркотици сред юношите е важен въпрос в много страни и може да доведе до рискови поведения като опасен секс или опасно шофиране. Нарушенията в храненето също предизвикват загриженост.

 

Все по-голямо признание за значението на изграждането на умствена устойчивост

 

За щастие все повече се признава значението и подпомагането на младите хора да изградят умствена устойчивост от най-ранна възраст, за да се справят с предизвикателствата на днешния свят. Насърчаването и защитата на здравето на юношите носи не само ползи за здравето им, както в краткосрочен, така и в дългосрочен план, но също така и в икономически и обществен план, като здрави млади те могат да допринесат повече за работната сила, семействата и обществото като цяло.

 

Предотвратяването започва с по-добро разбиране

 

Много неща могат да бъдат направени, за да се подпомогне изграждането на умствена устойчивост от ранна възраст, за да се предотврати умственото безпокойство и заболяване сред юношите и младите хора и да се управлява и възстановява от психични заболявания. Предотвратяването започва с осъзнаване и разбиране на ранните предупредителни признаци и симптоми на психични заболявания. Родителите и учителите могат да помогнат за изграждането на умения за живот на деца и юноши, които да им помогнат да се справят с ежедневните предизвикателства у дома и в училище. Психосоциалната подкрепа може да бъде осигурена в училищата и другите обществени среди и, разбира се, може да се въведе, подобри или разшири обучението на здравните работници, за да им позволи да откриват и управляват нарушения на психичното здраве.

 

Инвестициите на правителствата и включването на социалните, здравните и образователните сектори са всеобхватни, интегрирани, основани на факти програми за психичното здраве на младите хора са от съществено значение. Тази инвестиция трябва да бъде свързана с програми за повишаване на осведомеността сред подрастващите и младежите за начините да се грижи за тяхното психично здраве и да помогне на връстниците, родителите и учителите да знаят как да подкрепят своите приятели, деца и ученици. Това е фокусът за тазгодишния Световен ден на психичното здраве.

 

 

  45693317_187521712171955_3410507292074835968_n 45720681_193657291561165_6958433862376488960_n45651733_295494937753629_5855034309945065472_n

               През 2018г. Мотото е:” Младите хора и психичното здраве в един променящ се свят”

45685113_180649572873984_8172509628194619392_n 45636889_190653291812148_7725498146515582976_n 45695941_1056830737811758_8406823183935602688_n

Новини

9th November 2018

На 12.06.2018г. се проведе Турнир на игра по “Белот” и турнир по арт-терапия на тема “Цветно настроение”

34984743_10213864778352151_2861305889745272832_n                                                                  35123834_10213864778232148_2043594599632470016_n

 

 

Всички участници получиха грамоти за участие в организираните турнири.

34723644_2197846836907344_8797738819316088832_n 34683780_2197846840240677_4142772922253049856_n

„Звено дневни дейности рехабилитация, ресоциализация и трудотерапия”

9th November 2018

Психосоциалната рехабилитация стъпва на идеята, че хората с психични заболявания са в състояние да се развиват, научават нови неща, да усвояват навици и умения, необходими за самостоятелен живот в общността и са способни да се справят по-добре, отколкото са се справяли до този момент.

Работи се по няколко направления за създаване на умения за:

–           Поддържане на хигиенно – битови навици

–           Придобиване на трудови навици

–           Водене на здравословен начин на живот

–           Придобиване на самочуствие – разбиране на своята значимост в обществото

–           Проява на постоянство, развиване на по-добра автономност, и инициативност и отговорност.

–           Да се намали степента на изолираност и самота.

–           Включване в групово – терапевтични  занимания

„Звено дневни дейности, рехабилитация, ресоциализация и трудо терапия” е част от „ЦПЗ – Благоевград” ЕООД и функционира от 2017г.

45636889_2180126175641621_3227071940397105152_n                                                                     35123834_10213864778232148_2043594599632470016_n

 

Предоставя се комплекс от безплатни здравни, психологични и социални услуги. Развиват се програми за психосоциална рехабилитация за хора с психични заболявания. Чрез които се предоставят възможности на хората с психични заболявания да постигнат възможно по-добро ниво на автономност.        Чрез своите методи  рехабилитацията им помага да се научат да компенсират и преодоляват последиците от заболяването, посредством усвояване на нови умения и техники, както и постепенното им въвеждане към самостоятелен начин на живот.

Капацитета на „Звено дневни дейности, рехабилитация, ресоциализация и трудотерапия”  е 25 човека. В него работят петима специалисти:

–           Лекар – психиатър

–           психолог

–           социални работници

–           медицинска сестра

IMG_20180412_115948               35049656_10213864781112220_5835375746415067136_n                 31723358_10213573661594414_5241906502712688640_n

ЗДДРРТТ е предназначена за хора с психични разстройства, като шизофрения, биполярно афективно разстройство, депресия. По време на престоя получават лекарска, психологична и социална консултация.

Приемането в ЗДДРРТТ става, чрез насочване с медицинско направление от психиатри, личните лекари и изявено желание на хората с психични заболявания.

Целта на дневните дейности е да се структурира времето на хората с психични заболявания, чрез участие в терапевтично ориентирана активност, която да противодейства на регресията, деструктивната зависимост. Създадени са условия за подпомагане, взаимопомощ и ефективна защита  и социална интеграция.

 

„Звено дневни дейности рехабилитация, ресоциализация и трудотерапия”, гр.Благоевград, ул. „Братя Миладинови”21,                          тел. 073/83 00 02

email:zddrrtt@abv.bg

ХАРТА ЗА ПРАВАТА НА ПАЦИЕНТИТЕ

6th March 2018

Чл.1 Пациентът има право на свободен избор на лечебно заведение за извънболнична помощ на територията на страната.

Чл.2 Всеки пациент има право на избор на лекар в лечебното заведение.

Чл.3 Всеки пациент има право на качествена медицинска помощ, която отговаря на приетите стандарти на лечение.

Чл.4 Пациентът има право да бъде информиран за длъжността и имената на всички служители на лечебното заведение, които участват в диагностично-лечебния му процес.

Чл.5 Пациентът има право да бъде предварително информиран за евентуалното му финансово участие в хода на диагностично-лечебния процес.

Чл.6 Пациентът се информира за правилата и вътрешния ред на лечебното заведение.

Чл.7 Пациентът има право да получи информация относно всички диагностични и лечебни методи, които му предстоят.

Чл.8 Пациентът има право да получи информация по достъпен за него начин относно състоянието му, диагнозата му и изхода от неговото лечение.

Чл.9 Пациентът има право да определи лицата, които могат да бъдат информирани за неговото здравословно състояние.

Чл.10 Пациентът има право да бъде информиран по достъпен за него начин относно всички евентуални рискове, които могат да настъпят в хода на диагностично-лечебния процес, за което предварително дава своето информирано съгласие.

Чл.11 Пациентът има право да бъде информиран за всички усложнения, резултат от неговото заболяване.

Чл.12 Всеки пациент има право да участва при вземането на решения, свързани с диагностично-лечебния процес.

Чл.13 Всеки пациент има право да откаже по нанатъшно лечение, като изрази писмено своята воля след запознаване с евентуалните последици от решението си.

Чл.14 Медицинска помощ без информирано съгласие се оказва на пациент по спешност и на пациент в състояние на безпомощност и с него няма законен негов представител.

Чл.15 Пациентът има право да получи качествена, висококвалифицирана медицинска помощ като се уважават неговите права и достойнство.

Чл.16 Пациентът има право да да бъде информиран за условията и реда за участие в клинични изследвания, проучвания и изпитвания.

Чл.17 Всеки пациент има право и на друго мнение и становище относно заболяването си, получено от друг избран от него лекар.

Чл.18 Пациентът има право да получи качествена, висококвалифицирана медицинска помощ, независимо от пол, възраст, религиозна принадлежност и заболяване.

Чл.19 Пациент, в състояние на спешност получава незабавно качествена медицинска помощ независимо от здравноосигурителния му статус.

Чл.20 По време на престоя си в лечебното заведение пациентът има право да получи от лекуващия си лекар отговори на всички поставени от него въпроси, касаещи здравното му състояние.

Чл.21 По време на престоя си в лечебното заведение, пациентът има право по време на извършване на медицински дейности да му бъде осигурена визуална изолация при необходимост.

Чл.22 Всеки пациент има право да получи информация за условията и реда за даряване на клетки, тъкани и органи.

Чл.23 Всеки пациент по време на своя престой и провеждането на диагностично-лечени процедури има право на обезболяване, съгласно утвърдени и действащи правила.

ПРАВА И ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПАЦИЕНТИТЕ

6th March 2018

І. ПРАВА
Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ при условията и по реда на Закона за здравето и Закона за здравното осигуряване.
Правото на достъпна медицинска помощ се осъществява при прилагане на следните принципи:

1. своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ;
2. равнопоставеност при оказване на медицинската помощ с приоритет за деца, бременни и майки на деца до 1 година;
3. сътрудничество, последователност и координираност на дейностите между лечебните заведения;
4. зачитане правата на пациента.

Условията и редът за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ по ал. 1 се определят с наредба на Министерския съвет. Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със:

1. медицинска помощ при спешни състояния;
2. профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването;
3. стационарна психиатрична помощ;
4. осигуряване на кръв и кръвни продукти;
5. трансплантация на органи, тъкани и клетки;
6. задължително лечение и/или задължителна изолация;
7. експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност;
8. заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването;
9. медицински транспорт по ред, определен от министъра на здравеопазването;
10. асистирана репродукция.

Всеки български гражданин ползва:
1. ваксини за задължителни имунизации и реимунизации, ваксини по специални показания и при извънредни обстоятелства, специфични серуми, имуноглобулини и други биопродукти, свързани с профилактиката на заразните болести, както и техническите средства за прилагането им.
2. пълен обем от противоепидемични дейности;
3. достъп до здравни дейности, включени в национални, регионални и общински здравни програми.

Децата до 16-годишна възраст имат право на медицинска помощ извън обхвата на задължителното здравно осигуряване.

Децата, настанени в лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, имат право на безплатни медико-социални грижи.

Дейностите по ал. 1, 2, 3 и 4 се финансират от държавния бюджет и от общинските бюджети и се ползват при условия и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването.

Със средства от собствени приходи общините могат да подпомагат дейности по профилактика и лечение на социално слаби, безработни и други лица, които имат регистрация за постоянен адрес в съответната община.

Пациент е всяко лице, което е потърсило или на което се оказва медицинска помощ. Регистрацията на лице като пациент става с неговото информирано съгласие, освен в случаите,посочени със закон.

На пациента се оказва здравна помощ независимо от неговата възраст, пол, произход, език, национална, расова или политическа принадлежност, образование, убеждения, културно равнище, сексуална ориентация, лично, обществено или материално положение, увреждане и вид и причина на заболяването.

Като пациент всеки има право на:
1. зачитане на гражданските, политическите, икономическите, социалните, културните и религиозните му права;
2. грижи от общността, в която живее;
3. достъпна и качествена здравна помощ;
4. повече от едно медицинско становище относно диагнозата, лечението и прогнозата на заболяването;
5. защита на данните, отнасящи се до неговото здравословно състояние;
6. възнаграждение за работата, която извършва, еднакво с това, което получава, ако не е болен;
7. запознаване на достъпен език с неговите права и задължения;
8. ясна и достъпна информация за здравословното му състояние и методите за евентуалното му лечение;
9. здравна профилактика и рехабилитация;
10. сигурност и безопасност на диагностичните и лечебните процедури, провеждани по време на лечението му;
11. достъп до модерни методи на лечение;
12. предотвратяване на болката и страданието по време на лечението му, доколкото е възможно;
13. достъп до медицинската документация, свързана със здравословното му състояние.

При хоспитализация пациентът има право:
1. да бъде посещаван от личния си лекар и от специалиста, издал направлението за хоспитализация;
2. да приема или да отказва посетители;
3. да ползва услугите на психотерапевт, юрист и свещенослужител;
4. на образование и достъп до занимания, отговарящи на неговите социални, религиозни и културни потребности;
5. да получи информация за цената на всяка една медицинска услуга, манипулация, лечение и лекарствените продукти в извънболничната и болничната помощ.

Правата на пациента се упражняват при спазване на правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение.

Към министъра на здравеопазването е създаден Обществен съвет по правата на пациента, който е консултативен орган със следните функции:
1. наблюдава и анализира всички дейности, свързани с правата на пациента;
2. изготвя ежегоден доклад по въпросите на правата на пациента и го предоставя на министъра на здравеопазването;
3. анализира прилагането на нормативната уредба в областта на правата на пациента и изготвя предложения за изменението и допълнението й, които предоставя на министъра на здравеопазването;
4. обсъжда и дава становища по проекти на нормативни актове, свързани с правата на пациента.

Организацията и дейността на Обществения съвет по правата на пациента са уредени с правилник, изготвен от Обществения съвет по правата на пациента и утвърден от министъра на здравеопазването.

Представителни организации за защита правата на пациентите са организации. Министерството на здравеопазването и другите държавни органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и НЗОК оказват съдействие на сдруженията за защита правата на пациентите. Сдруженията имат право да:
1. получават информация за проекти на нормативни актове, отнасящи се до правата и интересите на пациентите;
2. информират компетентните органи за случаи, в които са нарушени правата на пациентите, изискват информация за извършените проверки, резултатите от тях и предприетите мерки.

Организациите могат да участват чрез свои представители в работата на консултативни органи, комисии и работни групи към органите на Министерството на здравеопазването и НЗОК.

Медицинските дейности се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента.

Когато пациентът е непълнолетен или е поставен под ограничено запрещение, за извършване на медицински дейности е необходимо освен неговото информирано съгласие и съгласието на негов родител или попечител.

Съгласието на родителя или попечителя не е необходимо при извършване на здравни консултации, профилактични прегледи и изследвания на лица, навършили 16 години. Конкретните видове дейности по консултиране, профилактичните прегледи и изследванията се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Когато пациентът е малолетен или недееспособен, информираното съгласие се изразява от негов родител или настойник, освен в случаите, предвидени със закон.

Когато за непълнолетен или малолетен, настанен по съдебен ред извън семейството, съгласието на родител, попечител или настойник не може да бъде получено своевременно, информирано съгласие изразява лице, на което са възложени грижите за отглеждане на детето след положително становище на дирекция „Социално подпомагане“.

Когато непълнолетният или малолетният е настанен временно по административен ред по чл. 27 от Закона за закрила на детето, информираното съгласие се изразява от дирекция „Социално подпомагане“.

При лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие то се изразява от лицата, определени по реда на чл. 162, ал. 3.от Закона за здравето.

За получаване на информирано съгласие лекуващият лекар уведомява пациента, съответно неговия родител, настойник или попечител, лицето дирекциите „Социално подпомагане”, както и лицата по чл. 162, ал. 3 от ЗЗ, относно:
1. диагнозата и характера на заболяването;
2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата;
3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства;
4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение.

Медицинската информация се предоставя на съответните лица своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение.

За лица с психични разстройства и установена неспособност за изразяване на информирано съгласие хирургична интервенция може да се извършват само след разрешение от комисията по медицинска етика и след вземане съгласието на законните им представители или от ръководителя на лечебното заведение, когато няма създадена комисия.

Пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, може да откаже по всяко време предложената медицинска помощ или продължаването на започнатата медицинска дейност. Отказът се удостоверява в медицинската документация с подписи на лицето.

Ако пациентът, съответно негов родител, настойник или попечител, не е в състояние или откаже да удостовери писмено отказа, това се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и на свидетел.

В случаите, когато е налице отказ и е застрашен животът на пациента, ръководителят на лечебното заведение може да вземе решение за осъществяване на животоспасяващо лечение.

Пациентът може да оттегли отказа си по всяко време, като в този случай медицинските специалисти не носят отговорност за евентуалното забавяне на лечебно-диагностичния процес.

Медицинска помощ против волята на пациента може да бъде оказвана само в случаи, определени със закон.

Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно:
1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение;
2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза;
3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях;
4. диагностичните и терапевтичните алтернативи;
5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес.

Пациентът има право да откаже да бъде информиран освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица.

Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него.

Пациентът, съответно неговият родител, настойник или попечител, или упълномощено от тях лице има право да подава жалби и сигнали до регионалната здравна инспекция и до управителя на съответното лечебно заведение при нарушаване на правата му по този закон или при спорове, свързани с медицинското обслужване.

При нелечими заболявания с неблагоприятна прогноза пациентът има право на палиативни медицински грижи.

Цел на палиативните медицински грижи е поддържане качеството на живот чрез намаляване или премахване на някои непосредствени прояви на болестта, както и на неблагоприятните психологични и социални ефекти, свързани с нея.

Палиативните медицински грижи включват:
1. медицинско наблюдение;
2. здравни грижи, насочени към обгрижване на пациента, премахване на болката и психоемоционалните ефекти на болестта;
3. морална подкрепа на пациента и неговите близки.

Палиативни медицински грижи се оказват от личния лекар, от лечебни заведения за извънболнична и болнична помощ и от хосписи.

Изискванията за оказване на палиативни медицински грижи се определят с наредба на министъра на здравеопазването.

Задължително осигурените имат право:
1. да получават медицинска помощ в обхвата на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК;
2. да избират лекар от лечебно заведение за първична медицинска помощ, сключило договор с РЗОК;
3. на спешна помощ там, където попаднат;
4. да получават информация от РЗОК за договорите, сключени от нея с изпълнителите на медицинска помощ;
5. да участват в управлението на НЗОК чрез свои представители;
6. да подават жалби пред директора на съответната РЗОК при нарушения на закона и на договорите;
7. да получат документ, необходим за упражняване на здравноосигурителните им права в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност;
8. на трансгранично здравно обслужване по реда на глава втора, раздел ХІІ от Закова за здравното осигуряване (ЗЗО).

Задължително осигурените лица имат право да подават жалби пред директора на съответната РЗОК, когато не са удовлетворени от медицинските дейности, свързани с оказаната медицинска помощ. Жалбата се подава по реда на глава втора, раздел X от ЗЗО, като в нея се описват причините и се посочва най-малко едно от следните основания:
1. отчетена, но неизвършена медицинска дейност;
2. качество на медицинската помощ, което не съответства на критериите за качество, определени в националните рамкови договори;
3. отказан достъп до медицинска документация;
4. получени от изпълнител на медицинска или дентална помощ суми без правно основание.

ІІ. ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА ПАЦИЕНТИТЕ

Пациентът е длъжен:
1. да се грижи за собственото си здраве;
2. да не уврежда здравето на другите;
3. да съдейства на изпълнителите на медицинска помощ при осъществяване на дейностите, свързани с подобряване и възстановяване на здравето му;
4. да спазва установения ред в лечебните и здравните заведения.

Задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса са:
1. всички български граждани, които не са граждани и на друга държава;
2. българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България;
3. чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна;
4. лицата с предоставен статут на бежанец, хуманитарен статут или с предоставено право на
убежище;
5. чуждестранните студенти и докторанти, приети за обучение във висши училища и научни организации у нас по реда на Постановление на Министерския съвет No 103 от 1993 г. за осъществяване на образователна дейност сред българите в чужбина и Постановление на Министерския съвет No 228 от 1997 г. за приемане на граждани на Република Македония за студенти в държавните висши училища на Република България
6. лицата, извън посочените в т. 1 – 5, за които се прилага законодателството на Република България съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност.

Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава членка.

Задължението за осигуряване възниква:
1. за всички български граждани – от влизането на закона в сила, а за новородените – от датата на раждането;
2. от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване;
3. от датата на откриването на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;
4. от датата на записването в съответното висше училище или научна организация; 5. от датата на възникването на основанието за осигуряване.

Правата на осигурените по чл. 33, ал. 1 от ЗЗО възникват:
1. за новородените – от датата на раждането;
2. от датата на откриване на производство за предоставяне статут на бежанец или право на убежище;
3. от датата на записването в съответното висше училище или научна организация;
4. за всички останали – от датата на заплащането на здравноосигурителната вноска.

Правата на осигурения са лични и не могат да бъдат преотстъпвани (прехвърляни).

За всяко посещение при лекаря, както и за всеки ден болнично лечение, но не повече от 10 дни годишно, лицата по чл. 33 от ЗЗО заплащат на лекаря или на лечебното заведение суми, определени с постановление на Министерския съвет.

С постановлението се определят по-ниски суми за всяко посещение при лекаря на лицата, които са упражнили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

От заплащане на сумите се освобождават лица със заболявания, определени по списък към НРД, както и малолетни, непълнолетни и неработещи членове на семейството; ветерани от войните, военноинвалиди, военнопострадали; задържани под стража лица, задържани на основание чл. 72 от Закона за Министерството на вътрешните работи, задържани на основание чл. 125, ал. 1 от Закона за Държавна агенция „Национална сигурност или лишени от свобода; социално слаби, получаващи помощи по Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане; лица, настанени в домове по чл. 36, ал. 3, т. 1 от същия правилник; медицински специалисти.

Лекарят или лечебното заведение издават на лицата документ за заплатените суми.

Разликата между сумите се заплаща на лекаря от държавния бюджет по ред, определен с постановлението на МС.
Пациентите са длъжни да изпълняват предписанията на изпълнителите на медицинска помощ и изискванията за профилактика на заболяванията в съответствие с НРД, както и да спазват Правилника за вътрешния ред на лечебните заведения.